Там,
където се срещат
слънце и дъжд,
и се виждат -
нашир и на длъж,
и високото,
и дълбокото,
застани!
Помисли.
Усети.
Помъчи.
Поплачи.
Събери разпиляното.
Изхвърли преживяното.
Погали онзи,
който те следва
без да те съди,
въпреки пътя,
осеян с дупки и тръни.
И тръгни -
накъдето те води небето.
По-лек от перце,
с чисто сърце...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
