старата улица връща ме там
в онези времена на копнежи
ето чувам отново аз детския смях
и тъгата напира в очите ми
мой малък свят на мечти и надежди
свят безвъзвратно отминал
знам, някой ден ще се върна аз там
и тогава ще бъде завинаги
ето моето детство наднича зад ъгъла
и помахва с ръка да се върна
и по старата улица аз тръгвам натам
към вълшебния свят на мечтите
© Ник All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
