старата улица връща ме там
в онези времена на копнежи
ето чувам отново аз детския смях
и тъгата напира в очите ми
мой малък свят на мечти и надежди
свят безвъзвратно отминал
знам, някой ден ще се върна аз там
и тогава ще бъде завинаги
ето моето детство наднича зад ъгъла
и помахва с ръка да се върна
и по старата улица аз тръгвам натам
към вълшебния свят на мечтите
© Ник All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
