старата улица връща ме там
в онези времена на копнежи
ето чувам отново аз детския смях
и тъгата напира в очите ми
мой малък свят на мечти и надежди
свят безвъзвратно отминал
знам, някой ден ще се върна аз там
и тогава ще бъде завинаги
ето моето детство наднича зад ъгъла
и помахва с ръка да се върна
и по старата улица аз тръгвам натам
към вълшебния свят на мечтите
© Ник All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
