Там, край брега на морето,
извисени до млечния път,
погледи нежно са впити,
думи в тишината висят.
Чаша опияняващо вино
пали сладък копнеж.
Палав огън играе в очите,
бледнеят звездите пред тях.
Ръце в танц се преплитат,
две души бавно горят.
Хоризонтът се слива с морето
и две тела...
Върти се светът.
© Здравка Бонева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
