ТАМ КРАЙ ЧЕШМАТА
Уморена, старата женица
от чешмата пийна си водица
и на сянка после под брезата
си легна право на тревата.
Един старец белобрад,
мераклия той и е от млад,
погледна я оттук - оттам
и забрави старческия срам.
Там под сянката голяма
място има и за двама,
полегна старецът до нея,
а аз започнах да се смея.
Бабата се стресна, рипна,
в уплах си - дядото тя ритна,
мотиката забрави до чешмата
и дълго я кодошеха из мах'лата.
© Валентин Добрев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Стихчетата ти носят настроение,някак развеселяват