ТАМ КРАЙ ЧЕШМАТА
Уморена, старата женица
от чешмата пийна си водица
и на сянка после под брезата
си легна право на тревата.
Един старец белобрад,
мераклия той и е от млад,
погледна я оттук - оттам
и забрави старческия срам.
Там под сянката голяма
място има и за двама,
полегна старецът до нея,
а аз започнах да се смея.
Бабата се стресна, рипна,
в уплах си - дядото тя ритна,
мотиката забрави до чешмата
и дълго я кодошеха из мах'лата.
© Валентин Добрев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Стихчетата ти носят настроение,някак развеселяват