Sep 29, 2008, 9:50 AM

Там, където...

  Poetry
1.3K 0 50
               Там, където...

Там, където нямат край звездите
и самотни кораби кръжат,
там, където са безкотвени мечтите
и каляски тиквени шептят...

Там, където Бог присяда
и разнищва свойта самота,
там, където Слънцето избяга
и остави в мрак Света...

Там, където някога била съм
къс море, земя и вик,
там, където се завръщам няма
в началото на своя стих...

Там, където Алфа и Омега
търсят своята следа,
там, където съм блажена нега
с теб, Любов! - При мен ела!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...