Най-тъмно е - във близост до лъча.
Там най е силен, непрогледен мракът.
Там истините - даже не личат.
И нищото, нечакано - ни чака.
Но идвам - дъжд, отблясък и трева.
И тръгвам си - туптене на сърцето.
В мен, вътре, чакат хиляди слова -
които ще достигнат до небето.....
© Стефан Янев All rights reserved. ✍️ No AI Used
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
