Apr 18, 2004, 12:34 PM

Танц

  Poetry
1.7K 1 2
С коляно допирам земята,
протягам с радост ръка,
цветята край нас ръкопляскат,
а танцът ни почва сега.
Принцесо, ръката ти нежна
на моето рамо гори.
Усеща тревата копнежа,
притихнала чака зори.
Лунен сърп - струни опънал-
арфата - в нашия танц...
Гледат звездите оцъклено
сякаш намазани с гланц.
Не искам да мисля за нищо,
сега сме със тебе едно.
Дивата страст е оприщила,
дълго желано танго.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Присъединявам се към долните суперлативи.
  • Сънища кратки и дълги мечти,
    копнежи за нежност hixxtam ни дари.

    Красиво !!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...