Apr 18, 2004, 12:34 PM

Танц

Poetry

1.7K 1 2

С коляно допирам земята,
протягам с радост ръка,
цветята край нас ръкопляскат,
а танцът ни почва сега.
Принцесо, ръката ти нежна
на моето рамо гори.
Усеща тревата копнежа,
притихнала чака зори.
Лунен сърп - струни опънал-
арфата - в нашия танц...
Гледат звездите оцъклено
сякаш намазани с гланц.
Не искам да мисля за нищо,
сега сме със тебе едно.
Дивата страст е оприщила,
дълго желано танго.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Присъединявам се към долните суперлативи.

2004-05-05T20:03:44+03:00
zir0 (Георги)

Сънища кратки и дълги мечти,
копнежи за нежност hixxtam ни дари.

Красиво !!!!

2004-04-19T15:50:48+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0