Променяме дните си, те ни променят...
Мечтаем да бъдем мечтани и истински.
В очите на другия виждаме себе си
и търсим в тях ноти за своите мисли.
И ако музика звънне в главите ни,
душите във вихър и плам ще танцуват.
Но няма да бъде безкрайна мелодия,
ако единият спре да тактува.
© Ангел Чорбаджийски All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
