Тъй ласкав е денят когато ме събужда.
Целува слънцето очите ми,
росата утолява мойта жажда
с една любов от нежност недопита.
Земята се постила под краката ми
с един килим от есената шума.
Птича песен погалва в миг душата ми
сякаш чудна приказка разказва.
И аз политам в танца върху времето
тъй лека като перушина.
Решавам на проблеми бремето
по Пътя светъл само да премина.