Танцът върху времето
Тъй ласкав е денят когато ме събужда.
Целува слънцето очите ми,
росата утолява мойта жажда
с една любов от нежност недопита.
Земята се постила под краката ми
с един килим от есената шума.
Птича песен погалва в миг душата ми
сякаш чудна приказка разказва.
И аз политам в танца върху времето
тъй лека като перушина.
Решавам на проблеми бремето
по Пътя светъл само да премина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
