Танцувай с мен... в дъжда
В онзи летен,
а така дъждовен ден.
Каква случайност бе,
че те открих...
Непознати.
С неловки усмивки.
Не искам нищо!
Просто...
да танцуваш с мен!
Танцувай с мен!
Какво като вали?
Така желая болката
в душата
да се притъпи!
Нека те почувствам
само за миг
до сърцето си...
Докато трае бурята,
обещавам - няма да крия
сълзите си...
Дъждовни капки
галеха телата.
И се сливаха
с горчива самота.
Разбушувано
морето
зарад' нас утихна.
Танцувахме
замаяни.
Допрени
в най-нежната
прегръдка.
(Рано е. Не сега...)
...
В онзи летен,
а така дъждовен ден.
Само двамата.
Танцувахме танго.
Облечени в черно.
(Като за раздяла.)
Дадохме си обещание.
Там, на кея.
До морето.
В друг живот
ще бъдем двама!
Няма да е късно.
Просто... не сега.
Бъди там.
Облечи се в черно,
за да те позная.
Аз ще съм тук.
(Заради теб,
съкровена моя мечта...)
Изпращайки залеза,
ще чувам стъпките ти.
И уморено ще сведа глава.
Тук си!
Прегръщам те.
(Шепот...)
Танцувай с мен!
Донесох със себе си...
... дъжда...
© Самота All rights reserved.
