Танцувай ти, Любов, танцувай...
Вземù, Любов, от порив струнен
отново факела с копнеж -
да пламне пак пожар " безумен " ,
сърцето да е в луд туптеж!
Да бъде, искам, страст най- жарка,
неукротима и любима -
да затанцува нестинарка
по моята душа ранима.
От огъня на чудо силно
дано се сраснат стари рани
и върху белези обилно
да гали вяра с нежни длани.
Танцувай ти, Любов, танцувай
пред образа на свят лъжовен!
Сред мрака бледо не кротувай,
горù все с чара си върховен.
Не се оставяй на съдбата,
защото тя е хищна жрица.
Божествена, човешка, свята
изгрей с очи на хубавица.
С усмивка топла подарявай
надеждата в нощта, в деня.
Живота с устрем благославяй,
с непобедима светлина.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
