Танцувам блус със синевата
в средата сива на деня...
Пустинна жажда в мен просветва,
в душата ангел притъмня.
И стиховете ми записва
за теб небесния четец.
Дали от Бог е той е орисан
или неведом е светец?
Танцувам блус със синевата,
перото си потапям там.
С небесното мастило пиша
до портите на Рая - сам!
Отказвам се да ги прекрача,
да вляза в техния покой,
щом с було те покрива здрача
и ме венчава с тебе той.
© Младен Мисана All rights reserved.