Завръща се фантазията синя
със погледа на влюбената вяра
и пада от сърцето в миг товара
рисуващ сляпо тъжната картина.
И призракът досаден сам замина
далеч в легендата си много стара.
Сега е музика, духът разгаря
отново жар - танцува балерина.
В магията на синьото звучи
пак приказка и звездните лъчи
погалват нежно от любов душата.
Танцуващата красота е свята
и вдъхновяващ аромат не спира
да е опиващ сред звънтяща лира.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
