Завръща се фантазията синя
със погледа на влюбената вяра
и пада от сърцето в миг товара
рисуващ сляпо тъжната картина.
И призракът досаден сам замина
далеч в легендата си много стара.
Сега е музика, духът разгаря
отново жар - танцува балерина.
В магията на синьото звучи
пак приказка и звездните лъчи
погалват нежно от любов душата.
Танцуващата красота е свята
и вдъхновяващ аромат не спира
да е опиващ сред звънтяща лира.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
