Надежда в ръцете на време
очаква дъжда от светулки,
оглежда се в облаци, снема
разплакани рокли на булки,
поема нагоре с мечтите...
в самотно сърце на луната
приема съня им и сплита
окото на слънце, сълзата.
Листата насън си зашепват,
танцуват глухарчета в ритъм.
В тъмата на нощи полепват
сбогувани тайни от дните.
В окото на слънце сълзата
приема съня им и сплита
самотно сърце на луната.
Поема надолу с мечтите.
Надежда в ръцете на време
очаква дъжда от светулки,
оглежда се в облаци, снема
блещукащи бели висулки.
А лешниче малко прехранва
гората от спомени чудни.
Небето на птиците странни
подслажда простора пробуден.
Сбогувани тайни от дните
в тъмата на нощи полепват,
танцуват глухарчета в ритъм,
листата насън си зашепват.
© Йоана All rights reserved.