Jul 12, 2013, 8:43 PM

Танцът

975 0 0

Танцувай, ветре, танцувай, защото утре няма да можеш.

Танцувай днес и в мрака, и в деня, защото утре ще се потъмни една съдба.

Това ще е твоят танц на живата смърт,

танцът на отклоняването от господ и светостта.

 

И ако можеш, ветре, отиди и разроши косите на това момиче

и покажи ù поне като за последно глътките въздух, които поема,

защото утре е денят, в който то си отива, отива си, но без своята рожба.

Танцувай така, сякаш много хора са на прага на епидемия,

сякаш предстои нещо много черно.

 

Защото след този ден и нощ денят дълго ще стои уплашен в ъгъла

и няма да може да покаже красотата си.

Танцувай из стаята ù, из тавана и напомняй за нещото, което дълго ще търси,

защото утре призори тя си отива.

Това 19-годишно момиче си отива.

 

Това момиче си отива, но без сърцето си, но без самоличността си.

Отлита в мрака на заблудата и дълго дълбоко ще навлиза в него

и дълго ще рови, като че ли там ще намери детето си,

като че ли ще успее да го замени.

 

Годините само ще наслагват спомена за този ден в нея

и те като водорасли ще гният в душата ù, но тя все напред ще гледа,

но тя все ще мисли че там е спасението ù,

и ще изкове стълби от грешки

и нейният грешен и луд замък другите ù рожби ще го изградят.

Но по ирония на съдбата може и да бъде завършен или от сърцето ù,

или от най-неочакван човек.

 

Танцувай, ветре, в тази сляпа пустош, защото утре е денят на човешкия съд,

а стигне ли се до него, значи че се е стигнало до самоотписване на всичко ценно в живота.

Кога човек е могъл да оцени това, което има?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...