Танцът на есента (по “Есен” от Пламен Ангелов)
Танцът на есента
Вятърът чука по прозореца, и навлиза като през врата.
А дъждът вали, вали, вали и танцуват двамата влюбени.
Дърветата, и те също, със своите шарени поли от листа,
танцуват, танцуват, танцуват и след дъжда изгрява дъга.
И домът ми огнен е, намира се там, там, където си и ти,
спомените и мечтите ни са едно цяло щом един другито
в очите се оглеждаме, в душата си и танцът на листата
покапали като дъжд по земята, създали пътеки от есен.
На теб, който си целият ми живот подарявам този танц,
есенния бриз, повикал листата, както пролетта цветята.
На теб, който страдаш, докато ме чакаш, давам своя танц
а вечерта щом погледнеш звездите, въздишаш по мен.
И вятърът разказва в танц като дъжд как капят листата,
и колко волно във вързопче, летят из небето врабчета.
Останали единствени пленници на тази влюбена есен.
Но те свободни се чувстват окрилени и любещи в нея.
И докато лястовиците отлитат в ято на юг, огън е есента,
в обятията на тези, които се обичат на ръба денем и нощ.
И чадърите като спомени разминават се под балкона ни,
и в тези тъй крехки есенни дни, топлината в огъня си ти.
Вдъхновено от: https://otkrovenia.com/bg/kartini/esen-398
© Лили Вълчева All rights reserved.
💖
