Танго с баща ми
В съня си пак танго танцувам с татко.
Усмихва се висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе?
Очи затварям, в тъмното го търся.
Къде се скри, не виждам силует!
Един човек отведе го след кръста...
А беше хубав татко ми, напет!
Танцуваше танго като магия,
в ръцете му източвах връх зелен.
Заглеждаха се в нас: Кои са тия?
- попитали за татко и за мен.
А мама горделиво се засмяла:
- Танцуват моят мъж и дъщеря!
Отдръпнали се в кръг и онемели
да гледат нас... Днес в спомени горя...
И само във съня танго танцувам
с баща ми - синеок като небе.
Почакай, сън, поне да го целуна,
преди смъртта му да го отведе!
Нека това стихотворение бъде свещичката, която не можах да запаля днес на гроба на баща ми в Ямбол за архангелската задушница...
Мир на праха му!
© Мария Панайотова All rights reserved.
