Тарзан, "Ленор" и котешки хор
Неделя сутрин, не е зазорило,
чарашфите ухаят на "Ленор",
в рекламата усмихва ми се мило,
принцеса иззад пълния простор.
При мене не така стоят нещата,
в леглото наше сякаш мечки спят.
Една мяука, двама се премятат,
отрано озверели са от глад.
Очите свои стискам, стискам силно,
с "Ленор" пътувам в някаква гора...
От скачането лампата се килна,
от токов удар май ще си умра.
Като с ръка завесите повдига,
увиснал на корниза сив котак.
Да вярвам на реклами ли? Я, стига!
С "Ленор" в гората? Просто няма как!
И без това си имам джунгла в хола
маймуни, тигри, мъж за крокодил,
останала е пръчка, полугола,
там дето нявга фикусът е бил.
Надигам се и спъвам се, че в здрача,
недовидях котак пред мен прострян.
Преди кафето да не ме закачат,
че дива ставам – истински Тарзан!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
