Татко...
Аз имам да ти кажа много,
но все така и не намирам думи.
За мен си ти и обич, и тревога,
ти си безсмъртен между смъртни.
Очите ти пресичат мойте пътища,
че бъдещето никога не свършва.
Но даже от милиони кръстопътища
ти винаги във мене се завръщаш.
Под бронята на външно примирение
кипи вулкан от спотаени чувства.
Понякога изригваш във неверие,
понякога преливаш във изкуство.
Но винаги оставяш траен спомен
в душата ми, когато те прегръщам.
Сърцето ми - то си остава твое.
А моят храм е бащината къща.
© Горяна Панайотова All rights reserved.
