Татко мой,
ръка ти аз целувам,
искам да си вечен ти.
Синът ти винаги ще радва
твоите неугасващи очи.
Животът ни разделя,
за да бъдем заедно пак,
дотогава ми обещай,
в очите ти да няма мрак,
дори и да ме няма,
до тебе винаги ще бъда аз,
за да ти бъда вечната опора,
във всеки труден час.
© Никола Диманов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
