Вали. Сребристо-прозрачен мираж
по стъклата познати. Немити.
Оставя бразди във златистата прах
на спомените. На дните.
На перваза, във стари саксии, цветя
още клюмат с глави. Още чакат
човешка ръка да им сипе вода,
нощна лампа да светне във мрака.
А по пода - снимки. Разпилени лица.
Пожълтели, замечтани. Любими.
Обръщам ги гърбом към мене с ръка.
Дали някъде още ги има? ...