Тази извивка уморена
на устните по ъглите.
Тази меланхолия в очите,
примесена с насмешка...
Защо ме плашат те,
актрисо моя, във оставка?
Хората ли бяха зли
или театърът – изкуство за нечестни?...
Но хайде, златокоса моя, Мелпомена,
да изиграеме сега самите себе си
в една добра пиеса на абсурда...
Така абсурдно е да се обича днес, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up