Тази извивка уморена
на устните по ъглите.
Тази меланхолия в очите,
примесена с насмешка...
Защо ме плашат те,
актрисо моя, във оставка?
Хората ли бяха зли
или театърът – изкуство за нечестни?...
Но хайде, златокоса моя, Мелпомена,
да изиграеме сега самите себе си
в една добра пиеса на абсурда...
Така абсурдно е да се обича днес,
че възможно е това
единствено на сцена...
© Свилен Бинев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
