Jun 11, 2008, 1:50 AM

Тази, която...

  Poetry » Other
852 0 3

Тази, която от живота всичко ще взима,

тази, която всеки, когото поиска, ще има.

И вечер ще плаче докато заспи...

Тази, която непрекъснато ще се доказва,

тази, която с агресия и нежност ще омайва.

И вечер сама ще бърше своите сълзи.

 

Лъжливите потребности ще са задоволени,

изкуствено създадените й проблеми ще бъдат решени.

А устните й от истински смях ще бъдат лишени...

И мечтите й до болка изкуствени и съвършени

ще се мъчат да светят в очите замъглени

и да запълнят празнината в язвите студени.

 

Ще сбъдвам своите измислени сънища,

а вечер никой няма да сънувам...

И ще обикалям по безкрайните пътища,

а вечер сама в своя здрач ще пътувам...

Аз съм тази, която не иска да повярва в съдбата, която си предрича.

Аз съм тази, на която  й се вярва, че може да обича!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • честно ли ? насълзиха ми се очите...незнам,не се шегувам...от всички,които съм ти чела...това ми е любимо засега Браво!
  • На нея пожелавам само щастие сега,и наистина ще станат чудеса!
    Поздрави,мила
  • на тази, която вярва...ще се случат чудеса...
    желая ти от сърце...много щастие...ти само вярвай...
    с обич, мила Катя.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...