Тази, която...
Завръщаш се! - Разкаян и самотен.
С едно почти изпразнено сърце...
Но този дом е прашен като спомен.
Към кой протягаш своите ръце?
Към тази ли, която изтъргува
за няколко безчувствени жени?
(Раздялата докара я до лудост!
Теб виждаше с затворени очи...)
Към тази ли, която разсъблече
пред жадна за разпятие тълпа?
(Сърцето и отдавна се държеше
на косъм, на прашинка от смъртта.)
Към тази ли, която изтезава
със жлъчни и недъгави слова?
(Така и не можа да те изстрада...
Пред болката бе с клюмнала глава!)
Към тази ли? За Бога, тя е мъртва!
Не те дочака. (Както обеща!)
Когато за последно те прегърна -
тя ти отстъпи своята душа!
© Васка Мадарова All rights reserved.
