Тази любов
Не е шумна тази любов,
Не дойде със заря и фанфари.
Не усетих кога, как, защо,
но в душата ми огън запали.
Тихо, кротко, приседна до мен
и протегна ръка да ме стопли.
Тананикаща нежен рефрен,
във сърцето ми тя се закотви.
Нарисува ми цветни мечти.
Като татус по мен ги гравира.
А в очите ми пръсна звезди.
Да намеря се ме мотивира.
И ухае ми люляков цвят.
Необятът пред мен се разкрива.
Виждам нов и вълшебен друг свят,
в който слънцето ме навигира.
Не е гръмка тази любов
и за нищичко не претендира,
Ала вля в клетките ми живот.
В тихостта е нейната сила!
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
