Тази любов...
Тази любов, от която все бягам,
тази любов, тя е вечно със мен.
Тази любов и сега е на прага,
трън във сърцето - тъй до сетния ден.
Весели срещи и тъжни раздели -
влюбени погледи, влажни очи,
нашите влакове вече са спрели,
как да те стигна - тъй далече си ти!?
Времето в нас даже вече е спряло.
Имахме спомени много преди.
Тази любов е от нас отлетяла,
ала в душата все още гори.
Трепетни ласки, рисувани с устни,
пръсти немирни в разпилени коси,
нежният шепот дори ни напусна,
но завеща ни две думи-мечти.
Мисля за теб във студените нощи.
Сам съм останал, а навярно и ти
в краткия сън мен прегръщаш все още.
Моята възглавница плува в сълзи...
© Пламен Рашков All rights reserved.
