Тази наша любов - изпепеляваща,
здраво държи ми ръката ден и нощ.
Не е спомен. Продължава
и болката намалява.
Тази наша любов - желана,
току през ден
иска нещо в замяна-
освежаване, нова премяна.
Тази наша любов- неостаряваща,
жив въглен в жарава,
облаците с памук разтопява
и само радост раздава.
Тази наша любов - раздадена,
по парченце на деца и внуци,
дните зашива със здрави конци.
Спокойни да сме на старини.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
