Тази нощ
Тъмносиня вечер е навън.
Птиците замлъкнаха в гнездата.
Отдалече тих гальовен звън
спря се тук – потъна в тишината.
Слиза ниско грейнала луна,
светъл лъч изпраща върху лѝста.
Нищо, че побутва ме нощта –
стих ще пиша и да спя не искам.
Ще се скитам ту назад, напред,
да погаля спомени далечни…
Да поровя вчера, днес – навред,
гдето са останали те вечни.
Ще прегърна себе си сама,
с трепети събрала аз в душата
и с очи притворени в съня
тази нощ ще бъде тъй богата!...
© Ани Иванова All rights reserved.
