Apr 25, 2007, 10:51 PM

Тази нощ ще е наша, нали?

  Poetry
1.7K 0 10

Поръси ми пътека от рози,
постели ми легло от мечти,
залепи ми звезда на челото,
тази нощ ще е наша, нали?

Покани ме във твоите покои,
а на шкафчето свещ  запали,
да отпием шампанско за здраве,
тази нощ ще е наша, нали?

Понеси ме в ръцете си здрави,
подари ми безкрайна любов,
положиме в сатенено ложе
и люби ме, люби ме, люби...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...