Mar 24, 2009, 8:08 AM

Тази сутрин 

  Poetry » Love
534 0 3

За кой ли път в ръцете ти съм струна,
не ще се скъсам,
ако по изгрев ме докосваш.
Горещите ти длани мълком да целуна,
е щастие, което страстно ни миросва.

Тази сутрин моето скромно небе
пак извика желаната
нежност – любов.
С весела усмивка ме превзе
Слънчев лъч, навярно Божи благослов.

В тази вечер, с майски сняг
в косите раздиплени,
с виолинено синьо разлято небе
ти прошепвам до болка познатите истини,
в аромата се губиш, дете.

 

23.03.2009г.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??