Тази вечер е красива,
исках ти да бъдеш с мен,
но нощта е мълчалива,
скри отминалия ден.
Ти къде се скиташ, скъпи,
без сърце останах аз,
няма ли да се обадиш
в този късен нощен час?
Няма ли да ми напомниш
за красивата любов
и в очите ми да видиш
звездна синя обич, зов?
Искам ти да ме обичаш
и изричам го на глас,
но ако пък ме забравиш,
ще го преживея аз.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
