Тази вечер е красива,
исках ти да бъдеш с мен,
но нощта е мълчалива,
скри отминалия ден.
Ти къде се скиташ, скъпи,
без сърце останах аз,
няма ли да се обадиш
в този късен нощен час?
Няма ли да ми напомниш
за красивата любов
и в очите ми да видиш
звездна синя обич, зов?
Искам ти да ме обичаш
и изричам го на глас,
но ако пък ме забравиш,
ще го преживея аз.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
