Когато стъмни се на зазоряване, сънувам.
Те, греховете, в люлка си почиват.
И пак насън ридая и бълнувам.
А времето в наслада го убивам.
Когато с пръсти сочат ме, изтръпвам.
Очите са неуки. Непокръстени.
Тя, черната магия, винаги се връща.
Тя, в утрото се среща, с чисти съвести.
Когато искат ме на свечеряване, бледнея.
Познай ме гола в хиляди картини.
През рамото на следващата нощ се смея.
Докато времето чертае си годините. ...