Те, хората, наистина не вярват...

Poetry

810 0 6

Когато стъмни се на зазоряване, сънувам.

Те, греховете, в люлка си почиват.

И пак насън ридая и бълнувам.

А времето в наслада го убивам.

Когато с пръсти сочат ме, изтръпвам.

Очите са неуки. Непокръстени.

Тя, черната магия, винаги се връща.

Тя, в утрото се среща, с чисти съвести.

Когато искат ме на свечеряване, бледнея.

Познай ме гола в хиляди картини.

През рамото на следващата нощ се смея.

Докато времето чертае си годините.

.....

Когато пак заспя, ще ме презират.

Те, хората, наистина не вярват

че вещите след употреба се захвърлят,

а куклите след детството не трябват...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kity (Людмила Нилсън)

Браво!!!

2008-07-31T17:22:38+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Невероятен стих!!! Искрени поздравления!!!И ако позволиш да кажа нещо на някои от преждекоментиращите, сигурно така се казва - това е поезия... Хенри

2008-03-22T04:12:47+02:00
^l^ (Нежното Ласо)

Добра си

2008-03-22T03:58:16+02:00
violently (Ася)

Мда,това със зазоряването е малко невъзможно,но ако се погледне метафорично...стъмването може да е навсякъде,в душата,под завивките,в съседите (ако сега са си легнали).Шегувам се
Харесва ми и този стих.
Честит празник!

2008-03-08T09:47:48+02:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Ето че пак ме развълнува!Просто...не мога да ти се нарадвам на таланта.

Когато с пръсти сочат ме, изтръпвам.
Очите са неуки. Непокръстени.
Тя, черната магия, винаги се връща.
Тя, в утрото се среща, с чисти съвести.

2008-03-08T00:24:21+02:00