Nov 17, 2009, 2:07 PM

Те, капките, изсъхнаха

  Poetry » Other
1.5K 0 8

Светулките изядоха звездите ни,

полазиха луната и угаснаха,

ще ги застрелям в тъмното...

В теб колко ангела са на системи?

Не помниш вече, много са,

аз помня ги, не бой се...

Броиш ли още капките по покрива?

Аз спрях, изсъхнаха, изгубих бройката...

и в мен изсъхна нещо... с тях...

не чакай времето, то идва само за обяд

и евтаназия...

Заспивай вече, тука съм, ще се погрижа

и за светулките, и за звездите ни...,

а капките... те, капките, изсъхнаха...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...