Nov 17, 2009, 2:07 PM

Те, капките, изсъхнаха

  Poetry » Other
1.6K 0 8

Светулките изядоха звездите ни,

полазиха луната и угаснаха,

ще ги застрелям в тъмното...

В теб колко ангела са на системи?

Не помниш вече, много са,

аз помня ги, не бой се...

Броиш ли още капките по покрива?

Аз спрях, изсъхнаха, изгубих бройката...

и в мен изсъхна нещо... с тях...

не чакай времето, то идва само за обяд

и евтаназия...

Заспивай вече, тука съм, ще се погрижа

и за светулките, и за звездите ни...,

а капките... те, капките, изсъхнаха...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...