театър
През жажда за игри открихме своя театър.
Разбивахме стени - горяхме тъмнината.
Приветствахме сами красивите си реплики -
седефено примигване в окото на прожектора.
Сапфири и смарагди в очите ни искряха с
рубинени отблясъци в стихията на страстите.
Разгърнахме листата в дървото на желанията,
в жуженето на ласките змията не видяхме.
Отровени кървим - безпомощни, превити
душите ни треперят, предават ни мечтите
в пречупеното тяло на любовта безлика,
от пепелта на огъня усойница роди се.
Неясни, чужди сенки със гръб се разминават,
във вакуума на мислите мъждукат стъпки слаби.
В мъглата на желанията росата е кафява,
умиращи листа... като въздишка падат.
В кервана на обратите прелитат ято гарвани,
отпращаме се с поглед като надгробен камък.
Светът е ням ловец с трофеи от предателства -
във бягствата на чувствата - неумолимо ласо.
© Дакота All rights reserved.
