Тежка артилерия
Стреляха в душата ми с оръдия,
нахвърляха и гнили трупове,
робите на свойте тесногръдия,
приготвили и за духа ми клупове.
И стрелях във душите им с оръдия,
уцелих само живи трупове,
роби на несвои тесногръдия,
запенени под гнили клупове.
22. 03. 2013 г.
Прага
© Станимир Тахов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
