Тежки пендари

Feb 16, 2005, 10:39 PM

Poetry

5.0 / 1

1209 0 1

Там, при реката, там на теб се обрекох,
тебе, либе, вечно да любя се врекох,
но небето наше буря потъмни,
черен облак забули мойте дни.
Съдбата моя прокле ме
на бяла рокля да нижа тежки пендари,
а сърцето ми черно сега,
часът на друг невеста да стана удари.
И кога видиш, либе, как бяла ми луна
омайно свети,
разкажи ми за нея, че не виждам я веки,
душата ми черен сокол изпи, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

По черно-белите клавиши на душата
At Nightfall

As the candle slowly burns And the day turns… into a night Clouds gather ‘round in the rain As the c...
Burning

My first love was thee My first recall of freedom. My first suureal kiss unborn, My all... has found...
She, The Willow

River's almost still Me, in its embrace Floating like a leaf Beneath the weeping willow Hanging down...

More works »