Теле
Вчера татко се скара със мама,
и се караха тъй, с часове,
и през тях многократно повтаря:
„Вечно търсиш под вола теле.“
А накрая, поведе ме мама,
пак на село и куфари взе,
там говеда отглеждаше дядо,
и със него в обора ме взе.
И говори ми дядо за мляко,
как добива се то от сено,
и послушах-послушах го малко,
но помислих си друго едно...
Дядо, дядо, какво ли е теле?
Го прекъснах аз – нетърпелив,
щом той казваше нещо за вола,
точно в дъното, тъжен и сив.
За телето разказа ми дядо,
че е мъничко, краве дете,
но от тях още никакви няма,
а очаква да дойдат,
отде?
Като примерен тъй - любознайко,
предвидливо със себе си взех,
микроскопа и лупата тайно,
що за Коледа татко ми взе.
И припомних си думите днешни,
и зарадвах се – нещо че знам,
щом ли дядо очакваше теле,
то аз пръв ще намеря го сам!
Тъй, потайно излязох от хола,
и намерих отбора отвън,
предпазливо отидох при вола,
де не плаша телето навън.
Много дълго из сламата търсих,
но най-после, зад вола в пръстта,
нещо мърдащо в купата зърнах,
и намерих една живинка.
И със лупата дълго проучвах,
и я гледах дори с микроскоп,
май приличаше малко на крава,
без съмнение – не е микроб!
Пак се втурнах, стремглаво към къщи,
стиснал в шепата мойто теле,
с викове непрестанни към дядо:
„дядо, дядо, телето дойде`!“
Той погледна ме леко с почуда,
и към шепата пълна със кал,
и поправи ми тази заблуда,
че под вол - само бръмбар стоял.
© Борислав Ангелов All rights reserved.
