Теменужена любов
Завее ли вятъра с топлата шуба,
понася и новия, пролетен дъх,
събужда земята, цветята и чувства
и една теменужена, закъсняла любов.
Вятърът пее теменужена песен,
забравил стиха за луна и звезди,
но в топлата пазва скътано носи
лъч от надежда за идните дни.
Додето сезоните бавно се сменят,
ще има очакване, ще има мечти,
ще има и обич, тиха спокойна,
надскочила стиха, пред тебе стои.
Теменужена пазва нощта ни разгръща.
И от нея наднича свенливо лице,
ръце се подават в прегръдка гореща,
а вятърът пее, за кога? За къде?
ЕЛЕОНОРА КРУШЕВА
© Елеонора Крушева All rights reserved.
