Jan 23, 2009, 8:00 AM

Ти

  Poetry » Love
782 0 9

                      Ти

 

Както понякога буря игрива

внезапно се на хоризонта яви,

така и Ти пред мен се яви мила

и ме изпълни веднага с мечти!

 

Досега много мечтаех

за девойка с красиви очи,

но съвсем доскоро не знаех,

че тази девойка си ти.

 

И ето, Ти сега си пред мене,

чувам звънливия ти глас

и ме странни чувства обземат -

какво ли ще стане утре с нас?

 

По този въпрос ти какво мислиш,

това е още загадка за мен.

Другари да бъдем, зная, че искаш -

това го имаш - в този момент.

 

Нашата дружба ще бъде прекрасна,

когато с любовта я украсим,

а любовта ми към тебе порасна,

в мен гори пожар неукротим.

                                   

                  1950 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Това е може би най хубавото ти стихотворение. Нещо като обожаваната от теб първа целувка. Да ми прости Смешко с неговите рими. Същността, съдържанието ги праща по дяволите. Не подчинявай чувството на златните окови. Пет пари не струва глупостта и в златотъкани одежди. Нима трябва да ги доизкусуряваш със задна дата? Рими и прочие ще оправиш, но чувството онова, тогавашното, къде ще намериш?
  • Чувствено и мило ! поздрави !
  • Сърдечни поздрави!!!
  • Мали, за едва 5 години соц., а вече сте били другари.
    Скланям глава пред датата на този стих.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...