Jun 17, 2018, 9:58 PM

Ти

  Poetry » Other
946 0 0

Звуковете заглъхнаха,
цветовете избледняха, докосвайки унищожението.
Защото ти създаде ново измерение в мен -

следи от пепел и дим от спомени и боязън.

Засия с пронизващ, проклет в преходност пламък,

който с чужди ласки засенчи всички измислици и просветления.
Защото действителността те е създала

и ще те погуби сред жарта на моите увлечения.


19.05.'18
М. А.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...