Бавно над мен се надвисваш,
сянката ти ме обгръща,
въздухът започва да вибрира
и едва-едва ме милва.
Уверено се приближаваш,
нежно ти шептя...
Но само миг преди да ме целунеш,
рязко се отдалечаваш.
Не смееш дори да ме докоснеш,
а как копнея
тялото ти върху си да усетя...
Ти...
орел,
аз...
езерна вода.
© Ласка Александрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
