Oct 3, 2010, 12:09 AM

Ти и Аз

  Poetry » Love
2.7K 0 21

                       Ти и Аз

 

 

Ти и Аз – случайна среща.

Тътен на прииждаща вълна.

Ти и Аз – задъхан поглед

и любов, дошла от вечността.

 

Ти бе бряг,

             земя,

                     скала,

                              сигурност и топлина.

Аз – вода,

             забързана река,

                               идваща след стръмен водопад.

 

Удар на вълна в скалата!

Влюбих се в брега...

Болката последва  тaзи ударна вълна!

 

Ти – студен и непонятен,

Аз – очакваща любов.

Ти – забравил за вълната,

Аз – притихнала до бряг!

 

След това по тебе се разливах,

Ти проникваше във мен.

Всяка моя капка ти изпиваше –

Аз щастлива бях, че искаш мен!

 

Ти и Аз – съдбовна среща.

Бряг и тичаща вода.

Аз и Ти – любов и болка.

Капчица, разбила се в скала.

 

Ти си бряг и ще посрещаш

всяка идваща вълна....

Аз оставих при скалата

само капчица една.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....