Вдъхновено от стиха на Laska (Ласка Александрова) – „Ти... или аз”
Синее небето,
а вятърът гали.
Скалите
със нежност целуват вълни.
Усмихва се слънцето.
Топло.
И с блясък.
Природата запя.
И ти със нея.
От радост...
Тъгата ти изтече
с последната сълза.
Обичам те!
Целуваш ме...
От щастие летим.
Ти и аз.
© Христо Костов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
