Ти ли ще ми върнеш младостта
и пропуснатите безвъзвратно срещи;
в самота, погубената красота –
как ще ти простя за тези грешки?
Ти ли ще ми върнеш с вечността
всички чувства, стенещи във мрака;
във мълчание, потъналата суета?
Тебе ли сърцето ми ще чака?
Ти ли ще ми върнеш любовта?
Във сълзи и спомени превърна
вярата в красивите неща.
Как да вярвам днес, че пак се връщаш?
© Ирена Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
