Ти ли си?
За мен ли разбушувал си морето,
та рибите ревниво ми се мръщят
и пъдят ме обратно на брега, където
моряци при любимите се връщат?
За мен ли си заснèжил върховете,
та еделвайсът все да е сиротен,
надявайки се да не стъпна там, където
е царството му, но е цар самотен?
За мен ли си рисувал на небето,
та всички мрачни облаци (и сиви)
събраха се в очите ми, където
сърдити, своята тъга изливат?
Поспри се! Ти си чудото, с което
където и да съм – аз съм щастлива!
© Мая Попова All rights reserved.
