Ти, Любов, си Светлина!
По-тихо, мила моя, дългокоса,
все още чувам аз добре,
от малка във сърцето си те нося,
и твоят глас тъй нежно ми преде.
С годините изглежда се изнерви
да чакаш всички да те приютят...
Със тебе няма кой да се премери
по неуморен, вечен кръговрат.
Бъди все тъй безпаметно красива,
спокойна, нежна и добра,
а който иска те намира
и пий от твоите недра.
Ще дойде време, сигурна съм, зная
и ще залееш ти света,
до всяко кътче, до безкрая...
Защото ти, Любов, си Светлина!
© Криси All rights reserved.
