В очите на изстиналия мрак
кокичетата губят възрастта си,
и не могат, и не знаят как
да възвърнат любовта в гласа си.
Отхапани и хвърлени звезди,
правят под краката ти следа.
Прободени най-голите мечти,
носят твойто име – на жена.
Заспивай и сънувай върхове,
невидими под плаща на мъглата,
по устните ти тежки ледове,
говорят със гласа на тишината. ...