Ти ми даде мечта...
Ти ми даде мечта.
После каза - назаем.
Сега някой друг иска да си я има.
Аз ти показвах горна земя,
а ти пак се връщаше в долната.
Всички близки са там
(къде ще отидеш?!)
Тук, горе, не е за теб,
ветровито е
и неспокойно.
Друг е и въздухът,
трудно се вдишва.
Ризата ти е тясна,
да я съблечеш - някак не иде,
дарена ти е от свои.
(За хубаво уж).
Риза ти дали,
очи ти оставили.
(Ще си простят ли нехайството?)
Ами нали горе живее небето.
И росата блести...
Жарава стоцветна
изгаря дърветата есенно.
Има сини поляни
и гнезда, пълни с обич.
Горе всичко е живо и слънчево.
Облечен в тясна риза, те водих за ръка,
да не се блъснеш в светлото.
Нямах време само
да ти покажа как се обича.
Ако бях те завела до къща на мравка,
тя щеше да те научи.
Пришълецът е пътник...
© Маргарита Василева All rights reserved.
