Feb 4, 2014, 10:19 PM

"Ти мой не си..."

  Poetry » Love
953 0 0

Най-сетне те открих,

в далечен, светъл час.

Ала след този стих

изчезваш пак без глас.

 

И как да ти желая

щастлив да си без мен!?

Егоист съм, зная.

Но пък ти си тъй студен.

 

Време за раздяла,

напират пак сълзите.

Как да остана цяла,

със сърце разбито?

 

Да ти кажа: "остани".

Даже да те моля!

Ти мой не си,

не съм аз твоя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...