Feb 4, 2014, 10:19 PM

"Ти мой не си..."

  Poetry » Love
954 0 0

Най-сетне те открих,

в далечен, светъл час.

Ала след този стих

изчезваш пак без глас.

 

И как да ти желая

щастлив да си без мен!?

Егоист съм, зная.

Но пък ти си тъй студен.

 

Време за раздяла,

напират пак сълзите.

Как да остана цяла,

със сърце разбито?

 

Да ти кажа: "остани".

Даже да те моля!

Ти мой не си,

не съм аз твоя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...